ПРОШКА
Смирено днес подавам ти ръка,
за прошка моля и прощавам,
потребност е за всякоя душа,
прости ли, тя се извисява.
В живота си не съм безгрешна,
не винаги съм и добра -
човешко е да правим грешки,
такава е човешката съдба.
По стълбицата на живота
от грях към прошка все вървим,
на път към своята голгота
човешкото да съхраним.
Смирено днес подавам ти ръка,
за прошка моля и прощавам,
от утре със пречистена душа
по пътя си ще продължавам.
© Гинка Любенова Косева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
