15.01.2006 г., 21:06 ч.
Прошка
Защо избрах си точно тебе?
До кога ще бъдем все така?
Как от мен се скриваш, либе?
Къде изчезна мойта мъка?
Пак със тебе сме си близки,
на мъката обръщам гръб,
от хилядите връзки,
изчезна мойта скръб.
Любовно слънчице изгря над нас,
и облачета няма, чисто е небето.
Пръскайки лъчи усеща наща страст,
както майката - детето.
Върна се във моя дом,
сърцето вече не скърби,
аз седя пред теб на кон,
чакайки да чуя "Не се сърди, ПРОСТИ"!
До кога ще бъдем все така?
Как от мен се скриваш, либе?
Къде изчезна мойта мъка?
Пак със тебе сме си близки,
на мъката обръщам гръб,
от хилядите връзки,
изчезна мойта скръб.
Любовно слънчице изгря над нас,
и облачета няма, чисто е небето.
Пръскайки лъчи усеща наща страст,
както майката - детето.
Върна се във моя дом,
сърцето вече не скърби,
аз седя пред теб на кон,
чакайки да чуя "Не се сърди, ПРОСТИ"!
© Иван Кирчев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Чудесно е! За мен е истинско удоволствие да чета твоите стихове! Надявам се, че ще продължиш да ни радваш и за напред! Браво!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
