Jan 15, 2006, 9:06 PM

Прошка

  Poetry
1.2K 0 1
Защо избрах си точно тебе?
До кога ще бъдем все така?
Как от мен се скриваш, либе?
Къде изчезна мойта мъка?
 
Пак със тебе сме си близки,
на мъката обръщам гръб,
от хилядите връзки,
изчезна мойта скръб.

Любовно слънчице изгря над нас,
и облачета няма, чисто е небето.
Пръскайки лъчи усеща наща страст,
както майката - детето.

Върна се във моя дом,
сърцето вече не скърби,
аз седя пред теб на кон,
чакайки да чуя "Не се сърди, ПРОСТИ"!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Кирчев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Чудесно е! За мен е истинско удоволствие да чета твоите стихове! Надявам се, че ще продължиш да ни радваш и за напред! Браво!!!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...