Прошка

Когато се обърнеш и погледнеш сянката си,
виждаш ли и мен?
Любовта не си отива тъй за ден,
и не си мисли,
че ме отпъждаш с погледа студен.

Забранила достъпа до теб,
но твойта сянка съжали и приюти ме.
Аз съм слънцето, а ти си крехък лед
със сянка огнена и чуй ме:

Аз знам какво от нея криеш,
и че ако можеш, дори ще я изтриеш,
но също знам, че никога в сърцето ти
една врата
не ще заглуши вика
за любовта на моята душа.

Не се боя от раните, любов прекрасна,
не се боя от теб и от твоята стихия бясна,
с лъча си нежност леда ти ще разплача,
събудена,
в омаяна безбрежност,
в море от прошка двама ще напуснем здрача.