Кали77 (Калина Иванова)
12 331
10.11.2008 г., 10:01 ч.

Прошка за двама 

  Поезия
1273 0 6
Греховно застанал пред мен си сега
и прошката моя просиш в нощта,
та аз отдадох ти всеки мой ден,
а ти пак бе в нечий друг плен.

Искаше да те чакам аз у дома,
а лъжи летяха от твоята уста,
в заблуда мислиш съм била
на твоята покварена душа.

Не знам! - защо наказваш ме така,
без да имам капчица вина,
та ти ме нарани така,
както никой досега!

Кажи ми, как да ти простя?
Като подтикна и мене към греха.
Кажи ми, как да устоя?
Като вече нямам сили да скърбя.

Кажи, коя съм аз та да прощавам
и да раздавам правосъдие с лекота?
Кажи, коя съм та да те съдя,
като и аз пред съд стоя?

Но, ако това ще те успокои,
то прошката моя вземи,
дай своята и си отиди,
а аз ще моля Бог и на двама ни да прости!

© Калина Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • За жалост, живота е една капризна кучка!Но какво би значела любовта,без трапчивия горчив привкус, наречен- болка? А прошката... прошката е в сърцата ни... в сърцата на тези,които умеят да обичат истински и всеотдайно,с цялото си същество!Също, като нас двете, нали Ка!!!Прегръщам те!
  • Браво Калка ,това ми стана любимо!!!
  • Невероятно силен и докосващ стих.
  • хубав стих...чуден финал...с обич...
    ти пишеш прекрасно.
  • Емоционален стих!Поздрави!
  • Много много силно! Напомня ми за финала на едно стихотворение на Великия Пушкин:

    Я вас любил так искренно, так нежно,
    Как дай вам бог любимой быть другим.
Предложения
: ??:??