Прошка за двама
и прошката моя просиш в нощта,
та аз отдадох ти всеки мой ден,
а ти пак бе в нечий друг плен.
Искаше да те чакам аз у дома,
а лъжи летяха от твоята уста,
в заблуда мислиш съм била
на твоята покварена душа.
Не знам! - защо наказваш ме така,
без да имам капчица вина,
та ти ме нарани така,
както никой досега!
Кажи ми, как да ти простя?
Като подтикна и мене към греха.
Кажи ми, как да устоя?
Като вече нямам сили да скърбя.
Кажи, коя съм аз та да прощавам
и да раздавам правосъдие с лекота?
Кажи, коя съм та да те съдя,
като и аз пред съд стоя?
Но, ако това ще те успокои,
то прошката моя вземи,
дай своята и си отиди,
а аз ще моля Бог и на двама ни да прости!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Калина Иванова Всички права запазени
, нали Ка