Прощалните слова на Любовта
Скъпоценни ми читатели,
поднасям ви желана вест -
за куп ужасни злодеяния
виновника ще съдим днес.
Престъпницата несравнима
изправя се в съда жесток.
За куп убийства, обвинима,
застава страшната... Любов.
Крадяла тя сърца раними
и в тях насаждала тъга,
отравяла ги с еликсири,
пробождала ги със стрела.
С влизането в залата съдебна
посрещнаха я погледите строги.
Ясно бе, че няма да избегне
присъдата... и съдията проговори:
"Решено е и без защита.
Тържествува справедливостта!
Назовавам делото закрито.
Слушаме прощалните слова!"
Но нещо вътрешно потрепна.
Бог е рекъл един другиго да любим.
Пое си въздух Любовта заветна
и така с треперещ глас продума:
"Някой ден ще разберете
колко много съм ви дала.
Жертва се за мен Жулиета,
ала красив живота бе видяла..."
...Ето - идва и антракта,
или пък краят идва ей сега.
„Не ù е време!” - викаше тълпата -
„Не трябва да умира Любовта!”
Кой ви чува, скъпи зрители?!
До край съдбата бе проклета
и истинската Обич си отиде
заедно с Ромео и Жулиета...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деница Всички права запазени
6-тичка
