Feb 13, 2012, 9:55 PM  

Прощалните слова на Любовта 

  Poetry » Love
880 0 3

 

Скъпоценни ми читатели,

поднасям ви желана вест -

за куп ужасни злодеяния

виновника ще съдим днес.

 

Престъпницата несравнима

изправя се в съда жесток.

За куп убийства, обвинима,

застава страшната... Любов.

 

Крадяла тя сърца раними

и в тях насаждала тъга,

отравяла ги с еликсири,

пробождала ги със стрела.

 

С влизането в залата съдебна

посрещнаха я погледите строги.

Ясно бе, че няма да избегне

присъдата... и съдията проговори:

 

"Решено е и без защита.

Тържествува справедливостта!

Назовавам делото закрито.

Слушаме прощалните слова!"

 

Но нещо вътрешно потрепна.

Бог е рекъл един другиго да любим.

Пое си въздух Любовта заветна

и така с треперещ глас продума:

 

"Някой ден ще разберете

колко много съм ви дала.

Жертва се за мен Жулиета,

ала красив живота бе видяла..."

 

...Ето - идва и антракта,

или пък краят идва ей сега.

„Не ù е време!” - викаше тълпата -

„Не трябва да умира Любовта!”

 

Кой ви чува, скъпи зрители?!

До край съдбата бе проклета

и истинската Обич си отиде

заедно с Ромео и Жулиета...


 

 

 

© Деница All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??