2.09.2007 г., 14:47 ч.

Прощално 

  Поезия
498 0 2
Тез мънички очи,
В тях болката мълчи,
тез мънички очи,
те плачат, ала без сълзи.
В тях моята душа блести.

Сред викове и хаос,
Цигарен дим, пиянство
И груби гласове,
Две мънички очи
Примигват пез мъгли -
Уплашени са те.

В тях още спомена гори,
За тихи и спокойни дни,
За обич, нежност и игри.

Затворена врата.
Печал и самота,
навярно в твоята душа,
незнайни досега,
чертаят тъничка бразда.

Тез мънички очи,
Две чисти, трепкащи звезди,
Уплашени, оставени сами.

Но, моля те, помни,
В бъдешите дни,
Че някога обичана била си.

© Мила Александрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??