Прощално
632
0
2
Тез мънички очи,
В тях болката мълчи,
тез мънички очи,
те плачат, ала без сълзи.
В тях моята душа блести.
Сред викове и хаос,
Цигарен дим, пиянство
И груби гласове,
Две мънички очи
Примигват пез мъгли -
Уплашени са те.
В тях още спомена гори,
За тихи и спокойни дни,
За обич, нежност и игри.
Затворена врата.
Печал и самота,
навярно в твоята душа,
незнайни досега,
чертаят тъничка бразда.
Тез мънички очи,
Две чисти, трепкащи звезди,
Уплашени, оставени сами.
Но, моля те, помни,
В бъдешите дни,
Че някога обичана била си.
В тях болката мълчи,
тез мънички очи,
те плачат, ала без сълзи.
В тях моята душа блести.
Сред викове и хаос,
Цигарен дим, пиянство
И груби гласове,
Две мънички очи
Примигват пез мъгли -
Уплашени са те.
В тях още спомена гори,
За тихи и спокойни дни,
За обич, нежност и игри.
Затворена врата.
Печал и самота,
навярно в твоята душа,
незнайни досега,
чертаят тъничка бразда.
Тез мънички очи,
Две чисти, трепкащи звезди,
Уплашени, оставени сами.
Но, моля те, помни,
В бъдешите дни,
Че някога обичана била си.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мила Александрова Всички права запазени
