Прощално
665
0
1
Толкова дълго те носих в сърцето си,
че забравих дали съм обичала.
Свикнах да те имам само в спомен
до мен.
Но защо ли, защо ли те чакам?
Избледняват чертите ти вече.
В миг ще заключа аз времето наше,
ще те целуна –
този път няма да тичам.
И ще забравя най-после очите ти!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ваня Всички права запазени
Не се заричай! 