Прощално
1.1K
0
0
Ти беше приливът, когото чаках,
но като прилива ти закъсня.
Ти беше отлив във душа,
когато исках реалност да е тя.
И като в приказка живяхме -
принцеса, принц, безброй беди,
но колко лесно ги преодоляхме
с едно море, окъпано в лъжи.
Колко дълго лъгахме сърцата
до онзи миг, когато ти
с отлива отплува някъде,
а мене приливът ме заличи.
11.04.92 г.
Тоца
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Добромира Петкова Всички права запазени
