Прощално

Ти беше приливът, когото чаках,

но като прилива ти закъсня.

Ти беше отлив във душа,

когато исках реалност да е тя.

И като в приказка живяхме -

принцеса, принц, безброй беди,

но колко лесно ги преодоляхме

с едно море, окъпано в лъжи.

Колко дълго лъгахме сърцата

до онзи миг, когато ти

с отлива отплува някъде,

а мене приливът ме заличи.

11.04.92 г.

Тоца