Прощално в нас вали...
Сънят под миглите ми бяга.
В душата ми сега вали...
И тук - отляво, ме пристяга.
Дали ще отболи?...Дали?...
На зазоряване поемам,
градът когато още спи...
Най-скъпото със мене вземам –
куплет от твой любовен стих.
Светът голям е и безкраен,
все някой ще ме приюти.
Но в мен ще бъде пусто, зная -
далеч, далеч ще бъдеш ти...
Когато вечер се прибираш
след тежкия, безкраен ден
сама във празната квартира,
ти слагай прибор и за мен!
Налей по чаша старо вино,
и мълком чашите чукни...
Отпий за минали години,
за шеметните луди дни !...
Разсъмва. Време е да тръгвам...
А беше хубаво, нали?...
Тих стон от тебе се изтръгва...
Прощално в нас вали, вали!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роберт Всички права запазени
