Прощално в нас вали...
Сънят под миглите ми бяга.
В душата ми сега вали...
И тук - отляво, ме пристяга.
Дали ще отболи?...Дали?...
На зазоряване поемам,
градът когато още спи...
Най-скъпото със мене вземам –
куплет от твой любовен стих.
Светът голям е и безкраен,
все някой ще ме приюти.
Но в мен ще бъде пусто, зная -
далеч, далеч ще бъдеш ти...
Когато вечер се прибираш
след тежкия, безкраен ден
сама във празната квартира,
ти слагай прибор и за мен!
Налей по чаша старо вино,
и мълком чашите чукни...
Отпий за минали години,
за шеметните луди дни !...
Разсъмва. Време е да тръгвам...
А беше хубаво, нали?...
Тих стон от тебе се изтръгва...
Прощално в нас вали, вали!...
© Роберт All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Звучи много искрено, чувствено и тъгата сякаш му отива! Поздравления!
-
Благодаря, Стойчо!..Приятен ден!...
-
Роби,в нас и около нас често валят радости и тъги... Браво,успех!
-
Радвам се, че го харесваш, Дани!...Мнението ти значи много за мен!...
-
Много любим стих, Ники!
-
Благодаря, Влади!...
-
Хубав стих! Поздрави!
-
Благодаря на всички, които спряха тук, четоха и коментираха!...Хубав да е денят ви, приятели!...
-
Аплодисменти! Много, много хубаво!
-
Раздялата,когато е неизбежна,прощална как силно боли.
Харесах.Поздрав! -
Стих-вопъл!
-
Стих като явление - рядко срещам стих, писан от мъж, да звучи по този специфичен начин - лее се като песен!
-
Красива тъга. Харесах!
-
Добре сте ми дошли отново, Еси, Василка, Ник, Таня и Ицо!...
Хубав ден, приятели!... -
Това със старото вино ми хареса , ако има и домашна сланина е супер. Наистина добре си го написал, поздрави.
-
Много хубав стих,тъгата е много осезателна,написана от сърцето!
-
-
Всяка раздяла е тежка, трудно се правят първите стъпки.
"тих стон от теб се изтръгва.... " -
Роби, отново поднасяш силно и докосващо душата стихотворение! А финалът е разтърсващ
"Прощално в нас вали, вали!..."
Сърдечни поздрави!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Да, тъжен е и този мой стих, както и повечето от останалите...Но нали и животът ни не е един безкраен празник с шеги и веселие, а в него има още грижи и тревоги...Пък аз се опитвам да го описвам такъв, какъвто го виждам...Доколко успявам, ще кажат читателите...