Прощавай, измама е!...
Тиха нощ, небосклон цял в звезди.
(Както пишат редица поети...)
Ние двамата бавно вървим.
Кротко нашите пръсти са слети.
Ти си мислиш за свои неща.
Аз за себе си мисля смутено...
Как вървиме ръка за ръка,
а пък в нас е до болка студено.
Всеки своите стъпки унесен брои.
Всеки за себе си търси утеха.
Само пръстите, както преди,
(все тъй по навик), са сплетени.
Ти замислен отмяташ глава -
сякаш мисъл натрапчива гониш.
Аз поглеждам през рамо едва:
- Да ми кажеш ли нещо не можеш?
- Остани! Аз не мога да спра!
Този път е орисан за двама...
- Замълчи, нека тихо вървим -
в нас просто нищичко няма...
Не летим, не танцуваме вече,
само бавно се влачим по пътя...
Уж сме двама, а всъщност обречени...
(Всеки сам пак понесъл е кръста си.)
Своите пръсти от твойта ръка
аз откъсвам. Прощавай, измама е!...
... Не до теб съм вървяла сега.
Аз до свойта мечта съм вървяла...
1977
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Аэлла Вихрь-Харпиевна Всички права запазени
