Прощавай, измама е!...
Тиха нощ, небосклон цял в звезди.
(Както пишат редица поети...)
Ние двамата бавно вървим.
Кротко нашите пръсти са слети.
Ти си мислиш за свои неща.
Аз за себе си мисля смутено...
Как вървиме ръка за ръка,
а пък в нас е до болка студено.
Всеки своите стъпки унесен брои.
Всеки за себе си търси утеха.
Само пръстите, както преди,
(все тъй по навик), са сплетени.
Ти замислен отмяташ глава -
сякаш мисъл натрапчива гониш.
Аз поглеждам през рамо едва:
- Да ми кажеш ли нещо не можеш?
- Остани! Аз не мога да спра!
Този път е орисан за двама...
- Замълчи, нека тихо вървим -
в нас просто нищичко няма...
Не летим, не танцуваме вече,
само бавно се влачим по пътя...
Уж сме двама, а всъщност обречени...
(Всеки сам пак понесъл е кръста си.)
Своите пръсти от твойта ръка
аз откъсвам. Прощавай, измама е!...
... Не до теб съм вървяла сега.
Аз до свойта мечта съм вървяла...
1977
© Аэлла Вихрь-Харпиевна All rights reserved.
