andrina_mark (Аэлла Вихрь-Харпиевна)
111 3143
30 июл. 2008 г., 21:19

Прощавай, измама е!... 

  Поэзия
791 0 21
 

Тиха нощ, небосклон цял в звезди.

(Както пишат редица поети...)

Ние двамата бавно вървим.

Кротко нашите пръсти са слети.

Ти си мислиш за свои неща.

Аз за себе си мисля смутено...

Как вървиме ръка за ръка,

а пък в нас е до болка студено.

 

Всеки своите стъпки унесен брои.

Всеки за себе си търси утеха.

Само пръстите, както преди,

(все тъй по навик), са сплетени.

Ти замислен отмяташ глава -

сякаш мисъл натрапчива гониш.

Аз поглеждам през рамо едва:

- Да ми кажеш ли нещо не можеш?

 

- Остани! Аз не мога да спра!

Този път е орисан за двама...

- Замълчи, нека тихо вървим -

в нас просто нищичко няма...

Не летим, не танцуваме вече,

само бавно се влачим по пътя...

Уж сме двама, а всъщност обречени...

(Всеки сам пак понесъл е кръста си.)

 

Своите пръсти от твойта ръка

аз откъсвам. Прощавай, измама е!...

... Не до теб съм вървяла сега.

Аз до свойта мечта съм вървяла...

 

 

 

1977

© Аэлла Вихрь-Харпиевна Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??