Прощавам
Прощавам...
За всяка болка изживяна;
за всяка стъпка извървяна;
за всяка хвърлена обида;
мечтата ако някой ми зазида.
За всяка шепа прах в очите
прощавам...
На клепачите и на играчите.
На косачите и на палачите.
На одумвачите и на драскачите.
Прощавам...
Научиха ме да живея.
Научиха ме как да оздравея.
От болестта, превземаща света.
Прощавам...
За всяка клевета.
За всяка празнота.
За всеки огън, в който ме горяха.
За всяка кожа, дето ми деряха.
За всяка разрушена стряха...
Така и не разбраха...
Какво в мене сбраха...
Прощавам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любомир Деничин Всички права запазени
