Прощавам ти...
Прощавам ти за всички грехове,
не мога с тебе да се натоварвам,
аз исках с тебе да не бъдем врагове,
но ти избра това да бъде наша карма.
Прощавам ти за всичките несгоди,
които аз изпитах покрай теб,
не ме моли за прошка със сополи,
аз вече нямам чувства в мене си към тебе.
Прощавам ти за целия ти непукизъм
да ме охулвай тайно пък и явно,
но щом си мислиш, че това е вид критизъм,
убий ме даже, аз ще чакам бавно.
Прощавам ти за твоето безумие
да искаш всички да ме укоряват,
а ти си гледай кефа във униние
и сладичко мечтай да ме разкъсат.
Прощавам ти, каквото и да сториш,
не мога вечно да се чувствам гузен и суров,
прави каквото искаш само ти да не повториш
грешката... да ме поканиш пак в сърцето си за теб готов.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Калоян Тодоров Всички права запазени
