Дължиш ми цял един живот, Приятелю,
в който щяхме рамо до рамо да бъдем,
в тази жестока за хляба борба.
Но аз те изплаших със чувства,
ти хлопна гневно врата.
Знаех - ще тръгнеш на път -
ще търсиш друга жена.
Ожени се, Приятелю!
Ала не ще ме забравиш -
между нея и теб все аз ще стоя.
Изплачи ме във стихове -
нека съм твоята мъка сега
и сълза във окото - но истинска -
измамници сълзи - не ща.
Бори се, Приятелю!Дълъг е пътят!
Тръгвай!Късно е!
Но за мен се върни, заради мене ела!
Сбогом, Приятелю!
Пада тъмна нощ над града.
Ще те чакам на прага
със запалена свещ във ръка.
© Весела Славова Всички права запазени