23 сент. 2008 г., 16:29

Прощаване

1K 0 9
 

Дължиш ми цял един живот, Приятелю,

в който щяхме рамо до рамо да бъдем,

в тази жестока за хляба борба.

Но аз те изплаших със чувства,

ти хлопна гневно врата.

Знаех - ще тръгнеш на път -

ще търсиш друга жена.

Ожени се, Приятелю!

Ала не ще ме забравиш -

между нея и теб все аз ще стоя.

Изплачи ме във стихове -

нека съм твоята мъка сега

и сълза във окото - но истинска -

измамници сълзи - не ща.

Бори се, Приятелю!Дълъг е пътят!

Тръгвай!Късно е!

Но за мен се върни, заради мене ела!

Сбогом, Приятелю!

Пада тъмна нощ над града.

Ще те чакам на прага

със запалена свещ във ръка.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела Славова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...