В малка лодка край Босфòра,
надалеч от всички хора,
прост един лодкар си рече:
- Няма да съм беден вече!
Всеки, който съм оправил,
досега се е оправил
и в живота преуспял -
кой министър, кой султан,
кой певец, танцьор, талант ...
Тъй че няма да се бавя -
днеска сам ще се оправя!
Може пък, отде да знам -
в нещо да напредна сам!
И започва да се мъчи:
ту се тъчи, ту се пъчи,
ту се гърчи, ту протяга,.
със ръцете си помага
и прилага хватки разни -
ала всички са напразни!
Два го гарвана видяха
от дървото, и казàха:
- Сто години сме живели
в поднебесните предели -
сам човек да се оправи
досега не сме видели!
© Ангел Чортов Всички права запазени
Защото последният път, когато погледнах постинга си, имаше 36 четения и нито един коментар. А защо, според мене, нямаше коментари - защото е пошло.
Тогава, като сам съм го чувствал като пошло, защо съм го постнал?
Защото в основата му лежи фолклорен виц.А фолклорът е добре да се знае, защото той в най-голяма степен ни прави българи.
И колко ли стар е този виц?
Доколкото в него се споменава Босфора, или е от византийско, или е от османско време.
А откритието, поуката от него е, че на най-високите постове в държавата, както и най-талантливите в изкуството, често са гейове.
Към вица само последните шест реда - това за гарваните, от мене е добавено.