valiordanov (Валентин Йорданов)
1798 1467
18.11.2008 г., 9:36 ч.

Прости 

  Поезия » Друга
543 0 3
В какво не те познах!?...
  Прости!...

В ябълката,
  виждах
  твойте форми.
В забързания ритъм на реката,
  устрема ти за живот.
В пламъка,
  усещах
  топлината на сърцето.
В звездите
  виждах
  твоите мечти, за мен
  блестящи.
С полъха на вятъра
  докосвах
  твойте устни.
Във виното
  кипеше
  твойта страст.
В птиците
  откривах свободата.
В листата есенни,
  като килим застлали
  голата земя,
  познах
  раздялата...
Ябълката
  се превърна в клони...
Реката,
  помътня...
Огънят пък
  посивя до пепел...
Звездите
  се завиха с облаци
  от чужди ветрове...
Виното
  прокисна до горчиво...
Птиците
  си скубеха перата...
Познах тогава себе си!
Аз бях калта, която не поиска да нагазиш!...
Залепнал съм за себе си!
Прости!...

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • защото си тъжен...
    а аз зная, че си прекрасен поет...
  • Познах тогава себе си!
    Аз бях калта, която не поиска да нагазиш!...
    Залепнал съм за себе си!


    Поздрави от мен
  • "В звездите виждах твоите мечти, за мен блестящи"

    Само заради това трябва да ти прости всичко друго! Поздрав!
Предложения
: ??:??