Прости
В какво не те познах!?...
Прости!...
В ябълката,
виждах
твойте форми.
В забързания ритъм на реката,
устрема ти за живот.
В пламъка,
усещах
топлината на сърцето.
В звездите
виждах
твоите мечти, за мен
блестящи.
С полъха на вятъра
докосвах
твойте устни.
Във виното
кипеше
твойта страст.
В птиците
откривах свободата.
В листата есенни,
като килим застлали
голата земя,
познах
раздялата...
Ябълката
се превърна в клони...
Реката,
помътня...
Огънят пък
посивя до пепел...
Звездите
се завиха с облаци
от чужди ветрове...
Виното
прокисна до горчиво...
Птиците
си скубеха перата...
Познах тогава себе си!
Аз бях калта, която не поиска да нагазиш!...
Залепнал съм за себе си!
Прости!...
Прости!...
В ябълката,
виждах
твойте форми.
В забързания ритъм на реката,
устрема ти за живот.
В пламъка,
усещах
топлината на сърцето.
В звездите
виждах
твоите мечти, за мен
блестящи.
С полъха на вятъра
докосвах
твойте устни.
Във виното
кипеше
твойта страст.
В птиците
откривах свободата.
В листата есенни,
като килим застлали
голата земя,
познах
раздялата...
Ябълката
се превърна в клони...
Реката,
помътня...
Огънят пък
посивя до пепел...
Звездите
се завиха с облаци
от чужди ветрове...
Виното
прокисна до горчиво...
Птиците
си скубеха перата...
Познах тогава себе си!
Аз бях калта, която не поиска да нагазиш!...
Залепнал съм за себе си!
Прости!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
