Прости
Прости!...
В ябълката,
виждах
твойте форми.
В забързания ритъм на реката,
устрема ти за живот.
В пламъка,
усещах
топлината на сърцето.
В звездите
виждах
твоите мечти, за мен
блестящи.
С полъха на вятъра
докосвах
твойте устни.
Във виното
кипеше
твойта страст.
В птиците
откривах свободата.
В листата есенни,
като килим застлали
голата земя,
познах
раздялата...
Ябълката
се превърна в клони...
Реката,
помътня...
Огънят пък
посивя до пепел...
Звездите
се завиха с облаци
от чужди ветрове...
Виното
прокисна до горчиво...
Птиците
си скубеха перата...
Познах тогава себе си!
Аз бях калта, която не поиска да нагазиш!...
Залепнал съм за себе си!
Прости!...
© Валентин Йорданов All rights reserved.
