1.06.2010 г., 9:50 ч.

Прости 

  Поезия » Любовна
5.0 (1)
586 0 1
Ако някога се срещнем по пътя,
потънал в прах и лъжи,
ще ме погледнеш ли в очите за последно
и ще ми кажеш ли “Любов, прости?“
Ако някога изгубим надежда
и двамата, разрушени от любовта,
ще бъдеш ли едничката ми утеха
под заспалата ледена луна?
Ако някога пак се забравим,
с пресъхнали устни ще шептим ли „Ела!”?
Във вечността дори да се погубим,
ще умрем ли, хванати ръка за ръка? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милан Милев Всички права запазени

Предложения
  • Аз зная как боли да раждаш себе си и може да се случи много пъти - възкръсваш и се вкопчваш в светов...
  • Присънва ми се често плаж мъждив, дете строи от пясък своя замък. И непогалено от вятъра ленив, е ве...
  • Прости ми, врабче! Моя мощ неукрепнала, черупката счупих, бе толкова рано... Косите ти скришом погал...

Още произведения »