Ако някога се срещнем по пътя,
потънал в прах и лъжи,
ще ме погледнеш ли в очите за последно
и ще ми кажеш ли “Любов, прости?“

Ако някога изгубим надежда

и двамата, разрушени от любовта,

ще бъдеш ли едничката ми утеха

под заспалата ледена луна?

Ако някога пак се забравим,

с  пресъхнали устни ще шептим ли „Ела!”?

Във вечността дори да се погубим,

ще умрем ли, хванати ръка за ръка?

Но "прости ми!" ще бъде ли лесно да си кажем

или пак, или пак ще бъдем роби на гордостта?

Ще можем ли, ще можем ли

в сърцето си да го преодолеем

и  да живеем щастливи в долината на невинността?

Дали думичката "любов" ще се стича някога

по пресъхналите ни устни?

Дали, дали някога ще си кажем

„Любов, умирам без теб, прости!”

Милан Милев

31.05.2010