Прости...
__________________________________________
А може би вече не помниш,
а може би вече си забравила.
Колко лесно е сълза да отрониш,
колко страда сърце, което си ограбила.
Лъжовно чиста гледа ме душата ти,
дъждовно сива, останала без капка свян.
В най-смъртните и глухи мои дни
за мен била си изход, но и чакан блян.
Кръстопът си на болка и любов.
Отмерен вик, сподавен стон - близо май е краят.
Пожелала да обречеш своя собствен зов,
непримирима в стремежа си към Рая.
Прости, ако безразсъдно съм те спирала,
признавам - да не те загубя тайно съм плакала.
Този единствен живот не съм го избирала,
но знай, че вечно под малка звезда тебe съм чакала.
На Асето...
_____________________________________________________________
А може би вече не помниш,
а може би вече си забравила.
Колко лесно е сълза да отрониш,
колко страда сърце, което си ограбила.
Лъжовно чиста гледа ме душата ти,
дъждовно сива, останала без капка свян.
В най-смъртните и глухи мои дни
за мен била си изход, но и чакан блян.
Кръстопът си на болка и любов.
Отмерен вик, сподавен стон - близо май е краят.
Пожелала да обречеш своя собствен зов,
непримирима в стремежа си към Рая.
Прости, ако безразсъдно съм те спирала,
признавам - да не те загубя тайно съм плакала.
Този единствен живот не съм го избирала,
но знай, че вечно под малка звезда тебe съм чакала.
На Асето...
_____________________________________________________________
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симона Всички права запазени
