__________________________________________
А може би вече не помниш,
а може би вече си забравила.
Колко лесно е сълза да отрониш,
колко страда сърце, което си ограбила.
Лъжовно чиста гледа ме душата ти,
дъждовно сива, останала без капка свян.
В най-смъртните и глухи мои дни
за мен била си изход, но и чакан блян.
Кръстопът си на болка и любов.
Отмерен вик, сподавен стон - близо май е краят.
Пожелала да обречеш своя собствен зов, ...