11.11.2008 г., 8:25

Прости, живот

1K 0 6

Прости, живот,

живея те назаем  -

не са ме питали

преди да ме заченат,

но всеки ден

си плащам тежък наем -

дишам и не падам

на колене!

 

Прости, живот,

аз често оцелявам трудно,

но винаги усещам

мисълта си зорко-будна

и свойто право

да бъда себе си

със нокти отстоявам.

 

Прости, живот,

макар и непоискан,

от теб не се отказвам.

Макар и често

да си трудна истина

си казвам:

Каквото е - да бъде!

Каквото искам - да е повече!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...