Прости, живот,
живея те назаем -
не са ме питали
преди да ме заченат,
но всеки ден
си плащам тежък наем -
дишам и не падам
на колене!
Прости, живот,
аз често оцелявам трудно,
но винаги усещам
мисълта си зорко-будна
и свойто право
да бъда себе си
със нокти отстоявам.
Прости, живот,
макар и непоискан,
от теб не се отказвам.
Макар и често
да си трудна истина
си казвам:
Каквото е - да бъде!
Каквото искам - да е повече!
© Милена All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
