Прости ме за лошото бреме
Навън вали и някак силно
усеща се дори в душата.
Колкото и да е трудно,
бурята ми е добре позната.
Усеща се като стихия,
която има ясна цел.
От мене всичко да отмие,
но да остави тъжни белези.
Да ме накара да си мисля,
че без теб не се познавам.
Действа ми като магия
и не спира. Продължава.
Иска да се върна в твоите
отровни, ледени прегръдки.
Но Бог ми е свидетел, че
аз виждам облаците зад дъгите пъстри.
И тогава ще ти кажа нещо,
ще го кажа със чадър в ръка.
Тайно сякаш ще прошепна
заветните си слова:
“Прости ме за лошото време,
прости, че буря е в сънят.
Прости. Съдбата влачи ме към тебе,
но ще бъде за последен път.”
Бел. а.: Творбата е включена в стихосбирка, която може да бъде закупена. Всеки, който има интерес, може да получи както линк, така и повече информация, като пише на лично съобщение.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангела Топалова Всички права запазени
