Sep 29, 2022, 3:07 PM

Прости ме за лошото бреме 

  Poetry » Love, Landscape, Phylosophy
307 0 6

Навън вали и някак силно

усеща се дори в душата.

Колкото и да е трудно,

бурята ми е добре позната.

 

Усеща се като стихия,

която има ясна цел.

От мене всичко да отмие,

но да остави тъжни белези.

 

Да ме накара да си мисля,

че без теб не се познавам.

Действа ми като магия

и не спира. Продължава.

 

Иска да се върна в твоите

отровни, ледени прегръдки.

Но Бог ми е свидетел, че

аз виждам облаците зад дъгите пъстри.

 

И тогава ще ти кажа нещо,

ще го кажа със чадър в ръка.

Тайно сякаш ще прошепна

заветните си слова:

 

“Прости ме за лошото време,

прости, че буря е в сънят.

Прости. Съдбата влачи ме към тебе,

но ще бъде за последен път.”


 

Бел. а.: Творбата е включена в стихосбирка, която може да бъде закупена. Всеки, който има интерес, може да получи както линк, така и повече информация, като пише на лично съобщение.

© Ангела Топалова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря Ви! Някак не ми идва отвътре да Ви говоря на “ти” - много държа да спазвам уважението, станало неизменна част от моя живот и животите на повечето хора, които познавам. Но сте права - за вбъдеще ще се четем задължително. Пожелавам и на Вас вдъхновение и да пишете с лекота, любов и разбира се - голяма доза удовлетворение от крайния резултат! Поздрави и приятен ден от мен!
  • Да, мила, говори ми на "ти", защото мисля, че доста ще пишеш и ще се четем. Ние сме различни хора, едни ще се извиняват, а други като мен, не се извиняват. Такава е дейстителността, различията не трябва да ни разделят, а да ги приемем като неизбежен факт от живота. Вдъхновение ти желая!
  • На Вашето мнение съм, г-жо Иванова, донякъде. Идеята на стихотворението Вие със сигурност разбрахте: лирическият говорител иска да се извини за това колко много неговата любов е наранила другото лице в творбата, адресирано доста скромно, всъщност само чрез второ лице, единствено число. Съгласна съм с Вас, че за любовта си човек не бива да се извинява, но според мен върху чувствата си ние имаме някакъв контрол. И, ако любовта ни е наранила някого, фактът, че го обичаме не би следвало да ни служи за оправдание. Така мисля поне аз, но смисълът на този коментар беше друг, а именно: да Ви кажа колко много се радвам, че Вие следите творчеството ми тук в сайта и винаги коментирате, което е чест за мен, тъй като Вие самата сте много добра, да не кажа една от най-добрите поетеси, които съм чела. А думите Ви, на Вас и на всички, които ме четат, винаги ме стоплят и усмихват. Благодаря Ви!
  • Харесва ми, Ангела. Прочетох го още вчера, но не го коментирах, защото не мисля, че трябва да се извиняваш за лошото време.
  • Благодаря Ви за топлите думи, г-жо Митева!
  • Хареса ми и те поздравявам!
Random works
: ??:??