9.04.2009 г., 12:44

Прости ми

877 0 0

                               Прости ми

 

Когато за последен път те видях,

                               повярвах в бъдното.

В прегръдката през последното утро

                     повярвах в прераждането.

В последния заедно път извървян

                                повярвах в болката.

 

Болката - изгаряща, разкъсваща,

намерила в мен отново моето.

 

                    Което ти никога не разбра,

                    което ти никога не поиска,

                    което ти остави в небитието.

 

Две планети продължиха

                               в своите орбити.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кети Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...