kaziyka (Мирослава Грозданова)
100 348
22.09.2010 г., 22:27 ч.

Прости ми... 

  Поезия » Бели стихове
1301 0 3

От мислите ми

понякога

изплитат се рими,

но после

винаги ти -

смущаващ

тържествен

по малко отнесен,

със своето днес

най-много тъждествен...

(твоето после

за мене е винаги,

завинаги

чакайки

отвените вятърни рими)

Но всъщност

прости ми!...

Аз съм повече вчера

и копнея по нечие утре,

блестящо със своята същност.

И ти казвам

(с онова спокойствие -

крещящо,

замислящо,

безсрамно

звучащо навред

и обмислено,

но все пак случайно

... отвътре)

прости ми!

         ...

Крещящото спокойствие,

изплетено с

онези сребърни коси,

ме спъва вечер

в прашните часовници

и падам

в купчините счупени стрелки,

чието изкривено тракане

те буди всяка нощ

да ме спасиш...

дотегна ти

... нали!?

         ...

Или?!

Ти чуваш

нощем локвите,

тротоара,

и мислите ми...

мокрите

и кучето на двора,

плача на стрехите

и тяхната умора

... ти чуваш?

         ...

Тогава

нека да заспим,

а вятърът отвън

да вие

и както всеки път

с ръцете си

завий ме,

за да останат здрави

прашните часовници...

 

Лека нощ!

Прости ми!...

 

 

© Мирослава Грозданова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??