Прости ми
Прости ми, че на другия повярвах...
доверие тъй трудно се печели...
Прости, че него в нощите оплаквах...
забравила, че просто имам тебе!!!
Прости, че не повярвах на съдбата,
която неслучайно с теб ме срещна,
с търпението твое във отплата,
до мене бе, макар и толкоз грешна!!!
Прости, че сляпо другия обичах
и твоята подкрепа не разбирах,
за неговата обич те отричах
и в своето сърце не те намирах!!!
Прости ми, че и тебе укорявах!!!
Прости ми за изгубеното време!!!
Прости за глупостта, че не съзнавах...
богатството...
това...
да имам тебе!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Касабова Всички права запазени