Прости ми!

Здравей, пътнико, май си уморен,

отдалеч ли идваш, или пък от нечий плен?

Ела, не бой се и по-близо ти ела,

аз тази нощ душата ти ще подслоня.

Кажи ми, пътнико, дълго ли се лута,

по звездите ли намери пътя.

Недей, за утре не мисли, 

ела до огъня и ръцете си стопли.

Аз знам, че с първите петли ще тръгнеш,

даже знам и накъде ще идеш.

Прости за миналото наше,

прости, и ако можеш, забрави...

Тогава душата ми ти топлеше в студа,

но по друг път исках да вървя сама,

търсех други истини и хора,

исках целия да видя аз света.

Сега съм тук ,

а пътникът си ти,

ръцете и душата ти ще стопля, миналото ще припомня ,

но душата своя - нея едва ли ще спася...

нея