Feb 5, 2011, 3:15 PM

Прости ми!

  Poetry » Love
865 0 0

Здравей, пътнико, май си уморен,

отдалеч ли идваш, или пък от нечий плен?

Ела, не бой се и по-близо ти ела,

аз тази нощ душата ти ще подслоня.

 

Кажи ми, пътнико, дълго ли се лута,

по звездите ли намери пътя.

Недей, за утре не мисли, 

ела до огъня и ръцете си стопли.

 

Аз знам, че с първите петли ще тръгнеш,

даже знам и накъде ще идеш.

Прости за миналото наше,

прости, и ако можеш, забрави...

Тогава душата ми ти топлеше в студа,

но по друг път исках да вървя сама,

търсех други истини и хора,

исках целия да видя аз света.

Сега съм тук ,

а пътникът си ти,

ръцете и душата ти ще стопля, миналото ще припомня ,

но душата своя - нея едва ли ще спася...

 

нея  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивелина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...