13.06.2014 г., 2:10  

Прости ми

885 1 6

Мигът е миг, когато споделен е!
А иначе е стъпкан, кален път,
по който уродливите крадци на време
нарамили парченцата живот вървят.
Това са те - житейските проблеми -
облечен е в нерадост, крив светът,
и всеки носи тежкото си бреме
да храни ум, бездушна плът.

Но ако мога, всичките години,
които са били и са пред мен,
ще събера във онзи миг сюблимен,
когато бе животът ми пленен
от тебе, страннико с радушно име,
врата отворил към света си подреден.
За този миг безвремие, прости ми!
За любовта ще ти прощавам всеки ден!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Донова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво!!
  • Страхотно е ! " Когато бе животът ми пленен "Бъди винаги пленница на любовта Таничка !
  • Вълнуващ, затрогващ финал. Такова е и стихото.
    Поздравявам те, Таня!
  • "За любовта ще ти прощавам всеки ден!"
    Остави ме без думи....пърхащо и силно!Поздрав!
  • Тук блестят невероятни метафори!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...