Jun 13, 2014, 2:10 AM  

Прости ми

  Poetry
891 1 6

Мигът е миг, когато споделен е!
А иначе е стъпкан, кален път,
по който уродливите крадци на време
нарамили парченцата живот вървят.
Това са те - житейските проблеми -
облечен е в нерадост, крив светът,
и всеки носи тежкото си бреме
да храни ум, бездушна плът.

Но ако мога, всичките години,
които са били и са пред мен,
ще събера във онзи миг сюблимен,
когато бе животът ми пленен
от тебе, страннико с радушно име,
врата отворил към света си подреден.
За този миг безвремие, прости ми!
За любовта ще ти прощавам всеки ден!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Донова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво!!
  • Страхотно е ! " Когато бе животът ми пленен "Бъди винаги пленница на любовта Таничка !
  • Вълнуващ, затрогващ финал. Такова е и стихото.
    Поздравявам те, Таня!
  • "За любовта ще ти прощавам всеки ден!"
    Остави ме без думи....пърхащо и силно!Поздрав!
  • Тук блестят невероятни метафори!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...