Jun 13, 2014, 2:10 AM  

Прости ми

  Poetry
895 1 6

Мигът е миг, когато споделен е!
А иначе е стъпкан, кален път,
по който уродливите крадци на време
нарамили парченцата живот вървят.
Това са те - житейските проблеми -
облечен е в нерадост, крив светът,
и всеки носи тежкото си бреме
да храни ум, бездушна плът.

Но ако мога, всичките години,
които са били и са пред мен,
ще събера във онзи миг сюблимен,
когато бе животът ми пленен
от тебе, страннико с радушно име,
врата отворил към света си подреден.
За този миг безвремие, прости ми!
За любовта ще ти прощавам всеки ден!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Донова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво!!
  • Страхотно е ! " Когато бе животът ми пленен "Бъди винаги пленница на любовта Таничка !
  • Вълнуващ, затрогващ финал. Такова е и стихото.
    Поздравявам те, Таня!
  • "За любовта ще ти прощавам всеки ден!"
    Остави ме без думи....пърхащо и силно!Поздрав!
  • Тук блестят невероятни метафори!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...