Прости ми, че чужди днес са твоите очи (на него заприличах)
Прекалено много заприличах на него.
И за теб сега нямам сили.
Твърде много съня ми простена,
не намирам думи за тебе, мили...
Прекалено много дадох на него,
когато бях още онази...
Разрушен е пътят към тебе,
срещу мен се обърнаха мечтите,
като вятърни талази...
И не вярвам в онова, твоето обичане.
Изгубих силите си за любов.
Мислите си счупих от толкоз тичане...
Нямам сили за твоя порив нов...
И ръцете си завързах за прегръщане.
С тел обвих всяка болка отпреди.
Не мога, виждаш ли?!
Викам в болезнено прекършване.
Не мога. Боже... помогни!
Толкоз пъти молих се за обич свята.
А сега ранна ми се вижда...
Прости ми, че за тебе ще бъда непозната...
Викни ми! В гнева си моля те, обиждай!
Ала рано е за тая обич.
И зората в мене още спи.
Свикнала съм за любов да прося.
Прости ми, че чужди днес са твоите очи...
И за теб сега нямам сили.
Твърде много съня ми простена,
не намирам думи за тебе, мили...
Прекалено много дадох на него,
когато бях още онази...
Разрушен е пътят към тебе,
срещу мен се обърнаха мечтите,
като вятърни талази...
И не вярвам в онова, твоето обичане.
Изгубих силите си за любов.
Мислите си счупих от толкоз тичане...
Нямам сили за твоя порив нов...
И ръцете си завързах за прегръщане.
С тел обвих всяка болка отпреди.
Не мога, виждаш ли?!
Викам в болезнено прекършване.
Не мога. Боже... помогни!
Толкоз пъти молих се за обич свята.
А сега ранна ми се вижда...
Прости ми, че за тебе ще бъда непозната...
Викни ми! В гнева си моля те, обиждай!
Ала рано е за тая обич.
И зората в мене още спи.
Свикнала съм за любов да прося.
Прости ми, че чужди днес са твоите очи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
