Прости ми, любими!
За любовта аз плащам скъпо –
разбрах, че трябва да се боря,
но се страхувам някъде по пътя
да не угасне тя и ужасът да се повтори.
Боже, Ти знаеш колко силно съм обичала
и с колко думи в любов са ми се вричали,
а любовта все някак от мен е отлитала,
душата ми на развалина е заприличала.
Само на Тебе, Боже, се надявам
да махнеш този страх от мен,
на любовта да мога да се наслаждавам
и тя да укрепва с всеки следващ ден!
Научи ме трезво да преценям,
да не живея в илюзорни светове,
помогни душата ми да се съвземе,
да повярвам в любовта като дете!
Помогни ми! Имам майка, татко,
но не ме разбират, как да споделя...
Благодаря Ти, Боже, за приятелката
и... моля Те... Върни ми любовта!!!
Не искам повече да съм разочарована,
не мога да си позволя да губя – ще воювам!
Прости ми, мили, но любовта ми бе отровена...
Обичам те най-искрено, прости, че се страхувам!
20.07.2001 год.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даринка Колева Всички права запазени
