Дарина_Колева
20 резултата
Ти беше човек, имаше душа,
а сега си впримчен,
на чужда воля си ръка
и, мили, станал си безличен!
Шефът каза… шефът иска… ...
а сега си впримчен,
на чужда воля си ръка
и, мили, станал си безличен!
Шефът каза… шефът иска… ...
719
Питам се – имам ли сила
да превъзмогна всичко това,
от което до смърт се е угнетила
моята търсеща, неспокойна душа.
Аз считам себе си за силна, ...
да превъзмогна всичко това,
от което до смърт се е угнетила
моята търсеща, неспокойна душа.
Аз считам себе си за силна, ...
699
1
Глас народен
Пролетта наближава,
а народът ни страда.
Българинът тъне в нищета
и не вижда доброта. ...
Пролетта наближава,
а народът ни страда.
Българинът тъне в нищета
и не вижда доброта. ...
571
1
Сама със себе си съм пак.
Навън – отново мрак,
а вътре в мене пак е пустош –
опустошена е душата ми от чувства.
И вместо да заспя дълбоко, ...
Навън – отново мрак,
а вътре в мене пак е пустош –
опустошена е душата ми от чувства.
И вместо да заспя дълбоко, ...
651
1
1
Терзая се. Скърбя. Не спя.
А ти едва ли подозираш,
че в адски пламъци горя.
О, знам! Сега не ме разбираш!
Да откъснат майка от дете... ...
А ти едва ли подозираш,
че в адски пламъци горя.
О, знам! Сега не ме разбираш!
Да откъснат майка от дете... ...
957
1
1
Къде сте вие, мили хора?
Тихо и студено е.
На кого да се помоля?
Имам нужда от опора –
някой да поеме мойто бреме. ...
Тихо и студено е.
На кого да се помоля?
Имам нужда от опора –
някой да поеме мойто бреме. ...
530
1
4
Тъй бързо нахлува в душата ти мрака
като лепкава кал
и покварата, без да я чакаш,
без да искаш – провал след провал.
Знам – боли те за твоето детство. ...
като лепкава кал
и покварата, без да я чакаш,
без да искаш – провал след провал.
Знам – боли те за твоето детство. ...
657
3
Аз умирах! Бях на дъното сама!
Около мен имаше само вода…
Страх и ужас… аз умирах… толкова малка…
Борих се, но дъхът ми свърши… жалко…
Агонията ми се стори цяла вечност, ...
Около мен имаше само вода…
Страх и ужас… аз умирах… толкова малка…
Борих се, но дъхът ми свърши… жалко…
Агонията ми се стори цяла вечност, ...
790
2
Какво стана с нас, мило момче?
Какво уби нашата любов?
Защо избрах греха, вместо теб?
Защо не чу ти моя зов?
Все още не съм те забравила, ...
Какво уби нашата любов?
Защо избрах греха, вместо теб?
Защо не чу ти моя зов?
Все още не съм те забравила, ...
573
1
Не си виновен само ти, че бях нещастна.
Обичах те, търпях и си мълчах,
а ти не виждаше, че става нещо страшно –
бавно умираше в мен любовта.
Ако можех да върна времето назад, ...
Обичах те, търпях и си мълчах,
а ти не виждаше, че става нещо страшно –
бавно умираше в мен любовта.
Ако можех да върна времето назад, ...
863
1
3
За любовта аз плащам скъпо –
разбрах, че трябва да се боря,
но се страхувам някъде по пътя
да не угасне тя и ужасът да се повтори.
Боже, Ти знаеш колко силно съм обичала ...
разбрах, че трябва да се боря,
но се страхувам някъде по пътя
да не угасне тя и ужасът да се повтори.
Боже, Ти знаеш колко силно съм обичала ...
1291
2
Дали ще ме разбереш,
ако днес ти призная,
че две души се борят в мен
и коя ще надделей не зная?
Дали ще ме утешиш, ...
ако днес ти призная,
че две души се борят в мен
и коя ще надделей не зная?
Дали ще ме утешиш, ...
603
3
Мило дете, ти растеш в свят жесток,
който убива най-вече добрите.
Ти още не знаеш що е порок
и каква е мощта на парите.
Човек за човека е вълк, сине мой, ...
който убива най-вече добрите.
Ти още не знаеш що е порок
и каква е мощта на парите.
Човек за човека е вълк, сине мой, ...
911
1
5
Отново останах сама. Ужасно сама!
Нощта е черна, страшна и враждебна.
Как се нуждая от утеха сега,
но няма на чие рамо да се облегна!
С тъжна музика убивам тишината, ...
Нощта е черна, страшна и враждебна.
Как се нуждая от утеха сега,
но няма на чие рамо да се облегна!
С тъжна музика убивам тишината, ...
1008
1
Роптая в този късен час – безмълвна,
без думи – просто ропот.
Но той издига се от дълбините,
мрак дните ми обгърна.
Лъч светъл в мен е любовта, ...
без думи – просто ропот.
Но той издига се от дълбините,
мрак дните ми обгърна.
Лъч светъл в мен е любовта, ...
741
1
Докога ще се влача по трънливи пътеки?
Докога ще срещам само удари груби?
Докога ще се сблъсквам с най-пошлото у човека?
Докога ще съм войн, който битките губи?
Бях бяла роза, сред тръни цъфтяща, ...
Докога ще срещам само удари груби?
Докога ще се сблъсквам с най-пошлото у човека?
Докога ще съм войн, който битките губи?
Бях бяла роза, сред тръни цъфтяща, ...
684
4
Сама съм пак. Напират ми сълзите.
Защо съм тук на този свят?
Тъй мрачни и сиви са дните,
въртящи ме в безсмислен кръговрат.
Искам за миг да забравя. ...
Защо съм тук на този свят?
Тъй мрачни и сиви са дните,
въртящи ме в безсмислен кръговрат.
Искам за миг да забравя. ...
597
Заставам пак на кръстопътя -
познат до болка, нежелан,
трънлив и стръмен си остава пътя,
умира всяка радост, всеки блян.
"Къде си, Истина, коя си?" - ...
познат до болка, нежелан,
трънлив и стръмен си остава пътя,
умира всяка радост, всеки блян.
"Къде си, Истина, коя си?" - ...
644
1
4
Там - в долината на мрака се мяркат
две тъмни сенки разплакани.
Лутат се - ту поспрат, ту бягат,
безпътни, бездомни, прецакани.
Ту блесне свещ, ту искрица ...
две тъмни сенки разплакани.
Лутат се - ту поспрат, ту бягат,
безпътни, бездомни, прецакани.
Ту блесне свещ, ту искрица ...
760
2
В чужда стая съм сега.
След време няма да съм тук.
Есен е. Жълти и сухи листа.
Навън е мрачно, а в душата - студ.
Уж съм тук, ама не съм, ...
След време няма да съм тук.
Есен е. Жълти и сухи листа.
Навън е мрачно, а в душата - студ.
Уж съм тук, ама не съм, ...
1007
1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
