31.05.2007 г., 10:01

Прости ми, мамо

2.9K 0 10
 

           

Прости ми, мамо, целувам ти ръка!

Знам, без предел е твойта доброта.

Ще ме погалиш и ще ми простиш,

с целувка майчина ще ме дариш.

Прости ми, мамо, дай благословия,

тъй, както ти умееш, подреди я.

Във малко, свито тяло на жена,

ти криеш най-голямата душа.

Прости ми, мамо, за мойте неудачи,

които често са те карали да плачеш,

за всички неприятности, беди,

които, без да исках, причиних.

Прости ми, единствена, обична мамо!

Бих сложила глава на твойто рамо,

да ме погалиш, както ти умееш

и свойте песни пак да ми попееш.

Прости ми, мамо, в твоите очи

надежда и любов към мен гори.

Помолваш се и палиш свещ за мен

пред старата икона всеки ден.

Прости ми, мамо и ми дай надежда,

че Бог един съдбата ни подрежда,

отгоре, от високо всичко вижда.

За всеки под небето има грижа.



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Полкон Мила!Прекрасно стихотворение(дори се разплаках)!Дано майките ни простят за това,че понякога не сме дъщерите които те искат и страдат заради нас и нашите грешки!
  • Благодаря приятели!
  • Много мило!!!
  • Вълнуващо пишеш! Отново се върнах тук! Нали разбираш, че винаги пиша ковентари! Красиво и вълнуващо е написано! Благодаря ти за което!
  • сърдечно ви благодаря момичета!зная,че сте искренни. всички сме жени ,майки и дъщери , а всеки си има една майка .длъжници сме им за цял живот.

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...