Прости ми, море
Гонят се в тъмното звездни отблясъци,
с пурпурна нежност - се стеле Нощта,
в пръски, вълните достигат до пясъка,
думи най-страстни, там - тихо шептят!
Ти като песен се вливаш в душата ми,
приказно бяла, пак - плисва след теб!
Пали искрици в мечтите ми - Вятърът,
сребърни чайки понесъл, там - Две...
Сам в необята - на морските прелести,
фар ще съм в теб, луд, самотен Моряк,
крехката лодка избрал, пред постелята,
аз ще те пазя - в най - страшния мрак!
И във зори - щом целуне те Слънцето,
пак със делфини - ще тръгнем на Път,
ще ни последват - и нимфи забързани,
с райският глас - да ми вземат Духа...
Ала сбогом сега! Във един град чудесен
и вечно разлистен, тъй плувнал в цветя,
залюбил съм, вярвай ми своя Принцеса,
открил съм изглежда, прости, Любовта!
Но ти, мое Море - си припомняй за мене!
А аз, ти се вричам – тук пред тази Луна:
Ще приседне отново момче покрай тебе,
даже Мъж ще е вече, а до него - Жена!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Колев Всички права запазени
