"Прости ми, обичам те." (... и гордите плачат)
В самотата на зимните вечери,
когато изгубиш предела на времето,
потърси ме, като сянка в завесите
и поискай от мене отнетото...
... защото избягах, неискана...
Сетне се трудна любима зовях.
А знаеш ли, молих Всевишния,
да прости вместо тебе подлия грях...
И пръсти в плътта си забивах...
... ти ли ми каза "Довиждане."?
Гласът ти до мене не стигна...
Аз ли пропуснах да ти кажа
"Прости ми, обичам те!"...
... защото гордостта, казват,
е време разделно...
Знаеш ли... и гордите плачат.
А аз отдавна изгубих предела
за любовта и нейната значност...
когато изгубиш предела на времето,
потърси ме, като сянка в завесите
и поискай от мене отнетото...
... защото избягах, неискана...
Сетне се трудна любима зовях.
А знаеш ли, молих Всевишния,
да прости вместо тебе подлия грях...
И пръсти в плътта си забивах...
... ти ли ми каза "Довиждане."?
Гласът ти до мене не стигна...
Аз ли пропуснах да ти кажа
"Прости ми, обичам те!"...
... защото гордостта, казват,
е време разделно...
Знаеш ли... и гордите плачат.
А аз отдавна изгубих предела
за любовта и нейната значност...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
