Dec 1, 2007, 12:05 AM
"Прости ми, обичам те." (... и гордите плачат)
В самотата на зимните вечери,
когато изгубиш предела на времето,
потърси ме, като сянка в завесите
и поискай от мене отнетото...
... защото избягах, неискана...
Сетне се трудна любима зовях.
А знаеш ли, молих Всевишния,
да прости вместо тебе подлия грях...
И пръсти в плътта си забивах...
... ти ли ми каза "Довиждане."?
Гласът ти до мене не стигна...
Аз ли пропуснах да ти кажа
"Прости ми, обичам те!"...
... защото гордостта, казват,
е време разделно...
Знаеш ли... и гордите плачат.
А аз отдавна изгубих предела
за любовта и нейната значност...
когато изгубиш предела на времето,
потърси ме, като сянка в завесите
и поискай от мене отнетото...
... защото избягах, неискана...
Сетне се трудна любима зовях.
А знаеш ли, молих Всевишния,
да прости вместо тебе подлия грях...
И пръсти в плътта си забивах...
... ти ли ми каза "Довиждане."?
Гласът ти до мене не стигна...
Аз ли пропуснах да ти кажа
"Прости ми, обичам те!"...
... защото гордостта, казват,
е време разделно...
Знаеш ли... и гордите плачат.
А аз отдавна изгубих предела
за любовта и нейната значност...
© Ди All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Колко много грешки правим от гордост...Поздравявам те от сърце!!!
-
Прекрасно откровение!
Поздрави, Диана! -
Хубаво е!!!Поздрави!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Много ми хареса стиха ти!