Сънувах, че умирайки сънувам...
Животът ме напусна с шут в главата. Приживе шут, решил да съществува.
А в празното поет, поръсил с лют пипер словата...
Какво видях ли? Няма светлина без роля в мрака...
Бездумие, лъжи, бълвочи разни.
Просто спрях да чакам...
© Ботьо Петков Всички права запазени