5.08.2012 г., 20:01 ч.

Просто констатация 

  Поезия » Любовна
734 0 5

Нали ти казах, че ще ме забравиш?

Тогава се усмихна и отрече -

не можело да стане... Ала стана!

Там - в миналото някъде,  далече -

там някъде си хвърлила баласта.

Подготвила си се за дълъг полет,

за плаване сред плитчини опасни,

понесла с тебе младост, дух и воля.

А без товар да плаваш е чудесно,

или пък да се рееш в небесата,

когато ти е леко... Най е лесно

да хлопнеш миналото зад  вратата,

да скриеш в скрина старото елече

и да забравиш. Просто да забравиш.

Тогава се усмихна и отрече,

но днес е факт - и спомен не остави...

© Засегабезиме Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??