Просто констатация

Poetry » Love

1K 0 5

Нали ти казах, че ще ме забравиш?

Тогава се усмихна и отрече -

не можело да стане... Ала стана!

Там - в миналото някъде, далече -

там някъде си хвърлила баласта.

Подготвила си се за дълъг полет,

за плаване сред плитчини опасни,

понесла с тебе младост, дух и воля.

А без товар да плаваш е чудесно,

или пък да се рееш в небесата,

когато ти е леко... Най е лесно

да хлопнеш миналото зад вратата,

да скриеш в скрина старото елече

и да забравиш. Просто да забравиш.

Тогава се усмихна и отрече,

но днес е факт - и спомен не остави...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

valia1771 (Ивон)

Чудесно е!

2016-05-02T22:03:57+03:00
rosy88 (Росица Младенова)

!

2016-05-02T21:39:26+03:00
daninad (Дани)

Добър си, Съзаклятнико,просто констатация...

2012-08-06T15:38:31+03:00
Довереница (Дочка Василева)

"А без товар да плаваш е чудесно,

или пък да се рееш в небесата,

когато ти е леко... "

Кога ли натежава обещаното?
Когато вятърът пердето залюлее
и във очите залюти измамата,
с която сам си лъгал дълго себе си...

Аплодисменти и от мен!

2012-08-06T13:46:48+03:00
nikikomedvenska (Ники Комедвенска)

Благодаря за удоволствието!

2012-08-05T20:01:41+03:00