Просто ме помилвай
(в памет на мама)
Оглушавам понякога, оглушавам -
от ръждивото скърцане на люлка…
Сред спомени се запилявам
и свивам се - като шушулка.
Със шепи заглушавам ушите,
чело побивам връз колене -
чернилката гребе в очите,
а люлката - скрибуца, стене…
............................
Напреед - назад, нагооре и надолу - ...