Просто ме помилвай
Просто ме помилвай
(в памет на мама)
Оглушавам понякога, оглушавам -
от ръждивото скърцане на люлка…
Сред спомени се запилявам
и свивам се - като шушулка.
Със шепи заглушавам ушите,
чело побивам връз колене -
чернилката гребе в очите,
а люлката - скрибуца, стене…
............................
Напреед - назад, нагооре и надолу -
панделка една - подскача и се смее...
и не, не беше скоро…
… на люлката сега тъгата се люлее.
И ако за мъничко поне се върнеш -
Ела до люлка на прекършен клон…
И не се озъртай за да ме прегърнеш -
просто ме помилвай, па макар и клон…
Ренета
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ренета Първанова Всички права запазени
