Онази нощ аз няма да забравя, обичах го, а той ме нарани, превърна в прах и пепел любовта ми, а заедно със нея всичките мечти. Не го познавам, но бeзумно го обичах и ако можех, но не мога, за беда, за прошка бих пред него коленичила - но надали, съдба, съдба. Протегнах ръка да погаля лицето му, протегнах ръка - но уви, за беда, протегнах ръка да докосна сърцето му, протегнах ръка - а отсреща стена. Стена тъй студена - отблъскваща даже, от болка почти отмалях, защо го обичам - нима ще го имам, с мечтите почти остарях. Любов невъзможна в мечтите блестеше, в очите - блестяха сълзи и вярвах, че мога да сбъдна мечтите си, но всичко се срина... уви... Сърцето от болка се сви и застена, заплаках аз тихо без глас и молех съдбата назад да ме върне, но тя ми се само изсмя. Обърнах се плахо - избърсах сълзите и тръгнах в живота сама, със теб се сбогувах, подарих ти мечтите, а любовта... тя остана просто мечта.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.